Lost and Delirious

Много ми се насъбра напоследък и реших да го споделя. Откакто пребивавам в Студентски град светогледът ми тотално се промени, което до голяма степен се дължи на благотворното влияние на съквартирантките ми. Вчера Весито, проснала се на леглото и заровила нос в „Гръцка цивилизация“, съвсем неочаквано каза: „Животът е прекрасен! Миналата седмица пътувах до Гоце Делчев в нов автобус, който изглеждаше като самолет отвътре, с измити стъкла и шофьорът не беше пуснал парното на макс. Освен това успях да седна на първата седалка.“

Тогава се смях, но сега си мисля, че тя всъщност е била зверски права. Не знам защо сме свикнали да търсим щастието или в материалното измерение, или в засукани философсии. ОК, не съм чела Паулу Куельо, пребийте ме с камъни и без това няма да се кандидатирам за Мис Свят. Реших да си направя свой собствен списък с малки неща, които ме радват. И така, започвам:

1. Чифт прилежно сгънати, току-що изпрани и изсъхнали чорапи.
2. OST Kill Bill в колата, докато пътувам към Пловдив.
3. Филия мек бял хляб, обилно намазана с евтин течен шоколад, купен на промоция във Фантастико.
4. Кутия с пържени чушки с яйца, изпратена от мама.
5. Red Eye петък следобед, преди да се е напълнило с хора, жадни за алкохолни приключения.
6. Готина картичка на стелажа на FAME Cards, която да си залепя на стената.
7. Обратен sms, в който ми благодарят пожеланията по случай рожден/имен ден или друг повод.
8. Диалог от вида: „Ще спиш ли?“ – „Не, първо ще се наям, гладна мечка хоро не играе.“
9. Всъщност работещо парно в стаята ми, на нашето му се налага ние да го топлим.
10. Миризма на препарат за почистване на подове (за да я усетя, ми се налага да ходя по чужди стаи).
11. Влади, който ми отваря по боксерки, докато се маже с крем за лице.
12. Веси, заклета фенка на Галена, се поклаща в ритъм под звуците на Stir it up на Бобеца и унесено повтаря „Обичам реге, обичам реге…“

Сигурно има още хиляда неща, но се чудя защо толкова рядко се сещаме за тях. Някак си човешкото съзнание като че ли е настроено да запомня с голям инат лошите новини или просто ги приемаме за нещо сигурно – каквото и да правим, СИГУРНО нещо ще се обърка. Амиии, ок, аз пък съм сигурна, че ще ми се случи нещо хубаво, защото отивам да ям цаца в Рибката. Хайде със здраве!