Един спечелен час от смяната на времето и вече се смятам за всемогъща. След снощната тотална липса на Сепуко в 8th Ball или ако трябва да съм още по-точна, след снощната тотална липса на 8thBall в 8thBall, с Пешо решихме да се отбием у Ива на гости. Тя си беше свършила ролята на любезна домакиня и успя да събере на едно място голяма групичка от хора, които иначе трудно биха се засекли на една маса. Малко белот, много водка и няколко гюбека под звуците на Tunak Tunak по-късно вече се бяхме наредили тетрисообразно на леглото и гледахме Hostel 1 и 2. Така де, по-скоро разсъждавахме върху негативния образ, който подобни филмчета създават на страните от Източна и Централна Европа отвъд Океана. Общо взето човек остава с впечатлението, че тук националното питие е абсент и мацките не само до една са дългокраки и с хубави цици, но и са готови да ти пуснат само като чуят, че говориш английски като native. Както и да е, явно съм заспала към 4 сутринта и не помня много от 2-ата част, освен че някакъв го изядоха кучета, но май не се брои. Някъде към 11 вече бяхме горе-долу разбудени и почти разчистили. После се почна страшното, на път към вкъщи подремнах в 280 (уцелих мястото до парното), прибрах се и изгледахме Becoming Jane – наистина много хубав филм за “живота” на Джейн Остин, общо взето със съквартирантката си поплакахме едно хубаво накрая и аз се отправих към Иван. Там също съм заспала (изглежда, не помня самото заспиване, а само събуждането) и така до сега, когато пиша тези редове и слушам Jamiroquai на романтичната светлина, разпръсквана от нощната лампа. И познайте какво, време е за сън 
